Břevnov и Bílá Hora

На запад и североизток от Пражкия замък се разпростира първоначално залесена, а по-късно култивирана територия. На запад от Hradčany е населен първо Břevnov. Епископът св. Адалберт основал най-стария бенедиктински манастир в Бохемия през 993 г. Всичко, което се е запазило от оригиналната постройка, е внушителната романтична крипта от 11 век. Повечето манастирски сгради обаче са преустроени в началото на 18 век в бароков стил. Женският манастир Св. Маргарет (klášterní kostel sv. Markéty) и манастирският комплекс като цяло са запазили много барокови съкровища. На запад от Břevnov могат да бъдат намерени останките от местен резерват за дивеч. Резерватът за дивеч Hvězda е основан от Фердинанд I (1534 г.), а горските животни са запазени тук до началото на 19 век; след което резервът е преобразуван в парк. Името на резервата определя външния вид на настоящия Hvězda (Звезден летен дворец). Той е проектиран през 1555 г. от Фердинанд от Тиролен, а сградата е построена върху основа с формата на звезда с шест лъчи.
Недалеч от Hvězda се намира Bílá hora (Бялата планина), която за повечето чехи е символ на трагедия. Паметникът напомня за мястото, където на 8 ноември 1620 г. добре платената наемна армия на императорската католическа лига среща нископлатените чешки протестантски наемници. Объркване, хаос и смущаващо проклятие са подходяща характеристика на професионалната армия. През следващите 300 години чешката земя била просто провинция на Хабсбург. Елитът на страната емигрира и повечето чешки благородници, най-богатите от града и интелектуалците, включително и известният „учител на нацията“ Й. А. Коменски, изчезнали. 90% от жителите на Бохемия били протестанти. Онези, които отказали да се обърнат към католицизма, трябвало да напуснат, а собствеността им била конфискувана. До края на Тридесетгодишната война чешкото кралство загубило половината от населението си. Въпреки това, Бялата планина се превърнала в място за поклонение за католиците. Катедралата на Дева Мария (chrám Panny Marie), разположена тук, е построена в началото на 18 век и е украсена с богатите стенописи на К. Д. Асам и В.В. Райнер.