Последствията от Комунизма
Последиците от Комунизма все още живеят в сърцата и умовете на хората от Чешката Република и все още рефлектират върху психологията на народа, също така и на икономическото и социалното състояние на страната. Очевидно е, че Комунизмът е нещо, което е ограбило много от душевността на чехите и е нещо, без което те все още се учат да живеят – процес, който продължава и досега.
Никой, който не е живял по времето на комунистическия режим, не би могъл да разбере какъв точно е бил той. Единстетвено мъжете, жените и децата, живяли по онова време знаят какво представлява той. Правителството упражнявало огромен контрол над свободата на словото и дори има случаи, при които отказвалите се да се присъединят към партията е можело да загубят работата си, а също така и децата им да попаднат в черния списък, за да не могат в бъдеще да си намерят работа. Както можете да си представите, повечето хора мразели системата, но не са били в състояние да говорят против нея, а били с огромното чувство на безнадежност – нация, която искала да се освободи от тези окови, но просто не можела.
Една от най-големите последици на Комунизма е отношението на Чешкия народ към важните неща в живота. Комунистическата система заличила всяко чувство за индивидуалност и различие в обществото – група хора, лишени от лично мнение, умения и заслуги. Това направило Чехия народ от интровертни личности, нещо което може да се наблюдава и днес, тъй като повечето чехи могат да бъдат характеризирани като хора които не мислят, че могат да променят по-голямата картина на живота и че те са господари единствено на собствената си съдба.
Въпреки тоталния правителствен контрол и политическите репресии, все още има много хора, които имат скъпи спомени от този период – нещо, което изглежда твърде странно за чужденците. Много хора все още си го спомнят като време, когато всяка тяхна основна нужда е била подсигурена и когато всички жители са имали сигурно място за живеене и работа, на която да разчитат. Днес хората се безпокоят за ипотеките си, за сметките, за сигурността на работното си място и за много други фактори, което се възприема като нещо много по-стресиращо, отколкото предишния режим. По принцип хората без възвишени стремежи са били щастливи да живеят по начина, който Комунистическият режим позволява, докато онези, които имат амбиции са доволни от факта, че могат да преследват своите мечти в днешния свят.
Едно от нещата, което никога не е пострадало, дори и през най-трудните времена, е чешкото чувство за хумор. Това може да бъду видяно във филмите, заснети през 1989, много от които са скучни и остроумни истории с актьори, представящи едно спокойно отношение към живота. Не е съвпадение факта, че много такива филми започнали да се създават веднага след падането на режима. Една от основните характеритики на тези филми бил бунтът срещу властите, което очевидно е израз на всички онези чувства, натрупани в хората през годините на подтисническо управление.
