Пражката Пролет 1968
Рано през 1968, Антонин Новотни –политик, известен с крайните си позиции – бил сменен от позицията Първи Секретар на Комунистическата Партия от реформистката фигура на словака Александър Дубчек. Назначаването на човек, издигнат от редиците на Комунистическата Партия и притежаващ реформистки възгледи, несъмнено шокирало лидерите в Русия, които притежавали тотален контрол над тази сателитна държава. Може би най-шокиращо било, че вярванията му твърде много се доближили до идеята, Чехословакия да се преустрои в социално-демократична държава, което очевидно би било ограмна крачка встрани от Комунистическите идеали.
Обществото дало масирана подкрепа на тази идея, която била наречена „Социализъм с обществено лице”, но хората които наистина имали влияние – другите политици и водачите в Москва не били особено впечатлени. С намаляването влиянието на правителството, обаче, хората от Чехословакия отговорили с невиждани дотогава изблици: артистичните среди се надигнали, анти-московските настроения стигнали до общественото дознание. Често срещано явление станало разпространяването на политически идеи. Освобождението от оковите на Комунизма изглеждало сякаш най-после ще се осъществи и обществото не мислело, че краят на тази надежда ще дойде с отминаването на 60-те години.
Неочаквано обаче, партията внезапно приключила съществуването си през август 1968 година, когато могъщите руснаци решили, че са вече уморени от атмосферата, която била погълнала Чехословакия. Те били притеснени не само заради случващите се вече събития, но също и поради факта, че те могат да се разпространят и в други Комунистически страни и така да застрашат покривалото на Комунизма, разпростряно из цяла Европа. Руснаците се противопоставили на това, като изпратили 500, 000 души в Чехословакия, за да потушат новооткритата обществена свобода. Площад Венцеслав се напълнил с танкове като огромна демонстрация на сила и можело да се види отчаяният стремеж на много смели мъже и жени да се противопоставят на тази чужда сила, нахлула както чрез насилие, така и във вид на мирна окупация в различни части на страната.
В никакъв случай Съветската инвазия не била осъществена без проливането на кръв, тъй като през това време се случили множество произшествия и смъртни случаи. В това време Дубчек и поддържниците му били повикани в Москва, където били принудени да прекратят политиката си. Въпреки че след като се завърнал, Дубчек останал на власт, истинското влияние сега било на друго място – сега Дубчек бил въплъщение на един владетел на конци. Въпреки това, съпротивата продължавала в Чешкото общество и това достигнало връхната си точка през януари на 1969 година, когато млад мъж на име Ян Палах се самозапалил на Площад Венцеслав, в знак на политически протест, който коствал живота му.
Дори и лидер – марионетка, Дубчек не останал за дълго време на власт. През април 1969, той бил заменен от много по-приемливия за Москва кандидат – мъж на име Густав Хусак. Това назначение довело до масови репресии от рода на либералните свободи, случили се няколко години преди това, които довели до емигриране на най-известните творци и интелектуалци от страната преди режима изцяло да затвори границите.
В последвалите месеци и години, Хусак прочистил партията от всички онези, които били демонстрирали подкрепа на движението и се стремял да върне обратно централизираната власт на правителството. Той също така разширил правомощията на страховитата тайна полиция. Чехословакия също се съгласила да поддържа комунистическите възгледи, а в замяна на добър стандарт на живот. Това всъщност продължило до 1989, когато внезапно дошла Нежната Революция.
